Било е лято.Току-що запознали се приятели - Мария и Даниел, излезли да се поразходят в парка.Момичето било облечено с розова блузка и дънки по нея,също така и имала толкова хубави черни очи, забелязващи се от далече и чара по своему бил жесток, а момчето, което е било с нея е било високо и стройно, облечено подобаващо и с прекрасен глас.Вървели двамата из парка, говорили, опознавали се, смяли се - изцяло забавлявали се.И така целия ден минал в разходки, когато е дошло време Мария да се пребира, Даниел така любезно я изпратил до у тях.Щом стигнали до къщата й, само се прегърнали и тя се прибрала пък той тръгнал към едно кафене.Всъщност той отишъл да разкаже на своя най-добър приятел случилото му се днес.Стигнал в кафенето,влязъл вътре и го видял на една маса и тръгнал към него.Поръчал си напитка и започнал всичко отначало.Разказал му за нея и за всичко случило се през деня и не след дълго той си тръгнал.Прибрал се у тях толкова щастлив , както никога.Влязъл в стаята си,хвърлил якето на леглото и легнал.Не можал да издържи и й звънал,тя дигнала телефона толкова развълнувана, колкото и той и по всички признаци e личало, че нещо ги свързва.Говорили не много дълго, но всичко важно и неща, които ги измъчвали са си били казали, но края на разговора Даниел още й споделил, че я харесва, след това си пожелали сладки сънища и затворили.На другата сутрин си мислели, че  сякаш всичко е било сън и се потърсили по телефона.Говорили малко и най-накрая си оговорили среща.Момичето и момчето започнали да се оправят и след като били готови, на даденото място и в дадения час, те се срещнали.Поздравили са се и решили този път да отидат някъде другаде.Вървели, вървели и както миналия път си говорили, но все повече и повече двамата се опознавали.И така във приказки и смях минал и този ден.На следващия ден те пак излезли и така в продължение на месец, всеки ден се срещали.Нито Даниел, нито Мария до тогава не можели да си кажат чувствата, вече не издържали да бъдат разделени и искали да принадлежът един на друг, но всичко, което ги спирало и двамата е било това, че никой не се усмелил да разкаже.Но уви, момчето се престрашило и потърсило момичето, започнал един толкова важен разговор за него, че  не знаел от къде да започне.Казал й това, че още когато се запознали, той много я харесал и така с течение на времето се влюбил в нея..а щом Мария чула това, очите й мигом се насълзили и така и тя му споделила всичко, което я измъчвало до сега.Разказала му как и тя го е харесала, а след това как безумно се е влюбила в него.По всичко е личало, че и двамата са лудо влюбени и че се обичали страшно много.На следващия ден те се срещнали на любимото им вече място и така в продължение на час си споделяли неща, които не можали да кажат, защото след това обаждане на Даниел всичко било различно, по-добро и по-красиво!Така те се чувствали много щастливи и били заедно до края на живота си!